АЛКОХОЛ
Алкохолът е вероятно най-древното и все още наи-разпространеното средство, което в зависимост от случая причинява релаксация, радостна възбуда или ярост. Мнението, че алкохолът не е наркотик, е едно широко разпространено заблуждение, което силно изкривява отношението на нашето общество към употребата му. Друг широко срещан мит е, че в Северна Европа не умеят да пият, а в страните, близки до Средиземноморието, много се пие, но вредата от това е по-малка, понеже южняците знаят как да го правят. Статистиката не споделя това мнение и показва, че в дадена страна процентът на алкохолиците, както и броят на случаите на цироза и други заболявания, свързани с алкохола, е пряко свързан с количеството изпит алкохол на човек от населението, независимо дали е изпит табиетлийски или на екс. Днес в света има десетки милиони алкохолици; смята се, че у нас те са около 300 000. Алкохолът е един от най-опасните наркотици, но по традиция отношението към него остава либерално. Достатъчно е да си спомним колко много от историческите личности, решавали съдбите на милиони хора, са били алкохолици. Съвременността продължава да ни дава подобни примери, но в някои страни, между които е и нашата, това изглежда не смущава особено избирателите.
Очевидно е, че алкохолът има и известна положителна роля, тъй като иначе обществото не би го търпяло. Той подтиска напрежението и така способствува ако не да преодоляваме, то поне по-лесно да понасяме безкрайните малки и големи неприятности, които отравят живота ни. В крайна сметка проблемът не е в самия алкохол, а в това, че много хора не виждат никакво друго средство, което да прави живота им по-поносим.
ИСТОРИЯ
По всичко изглежда, че човечеството е открило алкохола преди да открие писмеността, металите, земеделието и даже огъня. Към времето на Великите географски открития само някои народи, населяващи Сибир, Северна Америка и Тихия океан не го употребявали, но след това и те бързо са наваксали пропуснатото. Най-вероятно е първоначално човекът да е изпитал действието на алкохола, когато е ядял естествено ферментирали плодове: добре известно е, че много животни обичат да правят това. Някои безбожници даже твърдят, че ябълката на познанието, която Бог забранил на Адам и Ева да ядат, имала такива особени свойства просто защото е била ферментирала - т.е. малко изгнила.
Целенасочените усилия на хората за получаване на продукти, съдържащи алкохол, датират от епохата на неолита, когато се е появило земеделието. От известните археологически данни личи, че лозата (Vitis vinifera) е била опитомена от човека заедно с житните растения около 6000 г. пр. Хр.; най-вероятно това е станало някъде в Армения. Всички цивилизации на Стария свят са познавали алкохола. Още в първия известен сборник закони - кодекса на вавилонския цар Хамурапи от 2225 г. пр. Хр. - има повече от 300 параграфа, които регламентират производството, продажбата и употребата на бира и вино. Египтяните са употребявали нещо подобно на нашата бира, за което има сведения от около 3000 г. пр. Хр.; в един папирус подробно е описано на кои хора по колко бира дневно се полага. В Древен Египет виното било вносно и се употребявало предимно при религиозните церемонии. В избите на храмовете то се съхранявало в съдове, на които грижливо били отбелязани произходът, възрастта и качествата му; тази педантичност ни кара да си мислим, че сред египетските жреци е имало истински ценители на доброто вино. В Стария завет на много места се споменава за виното. Древните евреи гледали на него като на благо, което трябва да бъде използувано с умереност, но осъждали пиянството. Някои еврейски секти, появили се по-късно, могат да се разглеждат като предтечи на съвременните дружества за въздържание, тъй като напълно го отричали.
Тъй като все още няма съгласие по въпроса какво точно е алкохолизма и защо въобще хората пият, то съществуват и много подходи към лечението на алкохолиците. Първата стъпка е преодоляването на физическата зависимост, ако тя е силно проявена. Успехът на последващото лечение зависи много от личността на човека и от това доколко използуваният подход съответствува на неговия характер - различните методи влияят твърде различно на различните хора. Методите, основани на предположението, че алкохолизмът е болест, включват преди всичко промени в диетата с цел да се възстанови нормалното функциониране на организма, но това не е лечение. Смята се, че терапията има смисъл, единствено ако след това човек напълно се въздържа от алкохол; най-крайно тази гледна точка е изразена от организацията Анонимни алкохолици (АА), според която "няма излекувани алкохолици, а само непиещи алкохолици". Поведенческият подход пък набляга на психологическото въздействие, чиято цел е възстановяването на нормалните навици на човека, изпаднал в зависимост от алкохола. Съществуват много различни методи, които се движат между тези крайности, но във всички случаи те имат успех предимно сред алкохолиците, които имат добро социално положение, на което държат, и силна подкрепа от страна на семейството. За да се помогне на хората, които се лекуват, да се въздържат от употребата на алкохол, се предписва приемането на препарати (антабус и др.), които причиняват неприятни усещания при употреба на алкохол, като по този начин създават отрицателен условен рефлекс към алкохола. Този метод се използува с умерен успех в лечението на алкохолизма отдавна, а от известно време намира приложение и при лечението на опиатната зависимост.
Заглавие: Алкохол 
Пон Апр 09, 2007 5:04 pm
