Деликатността на сексуалното желание

Деликатността на сексуалното желание

Едно неловко движение, една накриво казана дума или подхвърлена забележка, един тромав жест и ето, любовната сцена се превръща в интимен апокалипсис!
Такива сме ние, хората, лабилни, крехки, капризни и комплексирани! Дотолкова, не от нищо става НЕЩО. Наелектризирани и готови за ласки, нещо става и хоп! Отпускаме се като спукан балон...




Особен овал на рамото, някаква миризма, начин на накланяне на главата и ето, усилията за сближаване рухват.

Психологически погледнато, половото желание (което някои определят като глад) е подвижно, взискателно, трудно задоволимо. То е израз на едно постоянно търсене. Кара ни да търсим например абсолютното щастие, което сме познали в обятията на майка си, сраснали с нейната гръд. Моменти на блаженство, по които цял живот подсъзнателно храним носталгични чувства.

Познали това върховно щастие, как след това в зряла възраст да не сме взискателни по отношение на интимния си живот, който най-често ни предлага заместители, измамно-лъжовни моменти, от които рано или късно са отърсваме. И всяка поредна лъжа ни амбицира да тръснем към следващата, по-изкусната, по-примамливата. Това е една от основните причини за крехкостта на половото желание. Самият полов инстинкт е твърде капризен и неясен. Затова той винаги е по-близо до краха, отколкото до съзиданието. Уязвим е и подобно на охлюва много трудно се подава от черупката си.

Едновременно непоносимо и блажено е очакването на първата интимна среща. И като чели винаги форсираме нереалното, хипотетичното, имагинерното: Как ще дойде? Какво ще направи? Как ща ме погледне? Как ще се целунем? И после?

Любовната сцена, изживявана като на филм в пълното си съвършенство, никога не се сбъдва. И понеже искаме прекалено много, строим крепости около себе си, развиваме защитните си механизми, вместо да се отпуснем и да дадем всичко от себе си, за да се превърне срещата в празник на любовта и хармонията, а не в една рутинна гимнастика.

Според психолозите самият избор на обекта на нашата любов се извършва несъзнателно по принципа на нарцисизма. Собственият, разбира се.

Другият е само огледало, в което ни прави удоволствие да се оглеждаме и да се харесваме. И ако човекът-огледало срещу нас скърца със зъби или има парченце салата, залепено на устните, той ни открива не друго, а собствената ни уязвимост Когато напомняте на някой, че е смъртен, всъщност казвате тази истина и на себе си. Затова твърде много хора откриват „егото" си чрез партньора си в една сантиментална връзка. Ето изживяването на един мъж, влюбен до уши в една красавица. “Толкова бях поласкан, че тя се съгласи да излезем заедно... Вечеряхме, а след това естествено се насочихме към спалнята... Тя отвори едно чекмедже на нощното си шкафче и извади пред очите ми огромна кутия с презервативи. Все едно, че ми беше ударила шамар. Казах си, че тя го практикува с всеки срещнат, и понеже в случая аз бях този “всеки срещнат", се почувствах ужасно. Станах и си отидох".

Случва се обаче и обратното: не да бягаш, гузен и притеснен, а да погледнеш реално на нещата и просто да се разсмееш на подобна ситуация. Защото когато силно желаеш някого, нищо не може да те спре, дори и подобни дребни “къси съединения". Желанието не напуска този, който умее да го различава и който е готов на всяка цена да го изживее.

Тайната на успеха се крие, както виждаме, в обекта на нашите страхове, а именно в реалността. Тези, които са взели всички мерки и са готови да я погледнат лице в лице, действат за себе си, но и за партньора си. Те са готови да се “слеят" и с действителността. И в този случай не ще ги привлича фантастично видение, получовек, полуилюзия, а истински мъж или истинска жена от кръв и от плът с качествата, но преди всичко с недостатъците си. Ето така се прави избор. На себе си, чрез другия, за двамата...